Петък, край на работната седмица, но не и край на приключенията в градската среда, доста агресивна, ако трябва да съм описателен.
Трафик. Трамвай 7-ца, пълен, даже доста. Харесвам трамваите, единствения възможен начин да стигнеш някъде без да висиш един час по гадни задръствания.
Булевард България @ Иван Ев. Гешов, радостен съм че слизам на следващата спирка, 7-та се движи приятно бързо, изведнъж спирачки и трясък, едва успява да спре, вътре естествено всички се „клатушкаме“ от инерцията, но това е нормално за градския транспорт. Ненормално е обаче докато се возиш в трамвай някой да се забучи точно пред трамвая, ускоряващ да пресече кръстовището. Настана една лудница. След минутки на смут и пълна тишина, нарушена само от коментари „какво стана“, трамвая пак толкова рязко се придвижи назад, а един смачкан Мерцедес си донаправи завоя тътрейки се едва-едва, макар и смачкан беше почти в движение. На човека нищо му нямаше. Междувременно – обичайните бипкания, клаксони… ехооо, да ви питам: „За къде бързате… за следващия инцидент ли…?“
В шибания градски транспорт, каквото и да става, никой нищо не казва на нещастния пътник, нито пък му отварят вратите, за да напусне „екстремното влакче“. Добре, корекция, отвориха се само първа и последна врата, малко по-късно… и съответно настана насочена блъсканица в тези две посоки…
И сега, кажете ми, че това е културно движение, че шофьорите са много съобразителни и културни! Кажете ми, че е нормално и че живеем в нормална среда, характерна за едно нормално ежедневие, протичащо в нормално (не чудно) устроени град и държава. Кажете ми, че след година… след няколко, след… ще е по-добре, а не по-зле. И да ми кажете, няма да ви повярвам!
